Залутани в интерпретацията: Искала ли е България "гореща точка" за бежанци (обобщение)
България сама е поискала "гореща точка" за бежанци и имигранти. В България може да се отвори регистрационен център за бежанци. Не, не е поискала "гореща точка", искала е превантивна подкрепа. А парите, които ги харчим - от бюджета, докато Италия и Гърция получават евросредства? Имаме центрове...
А какво всъщност е "гореща точка"?
Днес - часове след съвета на държавните ръководители от ЕС по темата за бежанци и имигранти, говоренето по горните теми заля медиите. Но какво всъщност е договорено, какви ангажименти е поемала България и кой кого не е разбрал, има ли изобщо неразбрани?
"Дневник" се опитва да обобщи изказванията и да даде повече яснота за случилото се на срещата на най-високо ниво в Брюксел, базирайки се на точните думи на участвалите в разговорите.
Заради късния час на приключване на разговорите, резултатите от тях бяха изнесени пред медиите от канцлера на Германия Ангела Меркел. Тя съобщи, че България сама се е сложила към групата държави, които да бъдат подпомогнати при справянето с бежанска вълна и криза.
Ангела Меркел: "Обсъждахме какво може да направим в границите на ЕС. Ако имаме така наречените "горещи точки" на място - това беше широко дискутирано и имаме голяма степен на съгласие. Казахме че тези държави които са на границата на ЕС, на външната граница, като например Италия, но също и България. България отбеляза, че не е в Шенген, но има обща граница с Турция. Също и в Гърция ...За "горещите точки" - ние говорихме за Италия и Гърция. А България посочи, че те също имат външна граница с Турция и са под огромно напрежение/натиск що се отнася до бежанските потоци. Ние сме отворени за подобно предложение. Ако България желае да разкрие такава гореща точка, ще получи същата подкрепа от европейските институции и агенции, както Гърция и Италия. Но не е сякаш ние сме се опитали да наложим нещо на България, самата България заяви: "Ние имаме проблем, защо не и при нас". И е напълно разбираемо, че те ще мислят по този начин" .
Думите на канцлера бяха разбрани в България, че страната ни сама е пожелала при нужда да отвори нови регистрационни центрове за бежанци. И едва ли не
да поеме нова тежест и отговорност около бежанските потоци.
Часове по-късно премиерът Бойко Борисов пожела да уточни, че това всъщност не е така, няма нови отговорности, няма променени позиции. От думите му се създаде впечатление, че притеснението му е основно около това кой ще финансира новите мерки и как ще се отразят на бюджета на България.
И да, сам е повдигнал въпроса, че и България трябва да бъде разглеждана като страна с потенциален проблем и "гореща точка", каквато всъщност вече е. Да получи нужното признание.
И евентуално средства:
Бойко Борисов: "Досега на срещите се говори само за Италия и Гърция. И аз вчера няколко пъти попитах - ние не сме ли външна граница, каква граница сме. Риторично попитах - трябва ли в България да влязат 100-200 хиляди души, за да поискам свикване на извънреден съвет и да дискутираме България като "гореща точка". И в момента България е "гореща точка" и изградила различни "горещи точки" - центрове за регистрация и настаняване на имигрантите. Имаме такива "горещи точки". България е инвестирала милиони както за охрана на границите, така и за регистрация и прием на пристигналите. Имигрантите и в момента са там, в центровете, в "горещите точки", приемаме ги, регистрираме ги, храним ги, поим ги. Ние сега охраняваме границите съвестно, като членове на Шенген, въпреки че не ни искат, инвестираме милиони допълнително за тази охрана и това сякаш се приема в Европа като даденост.
След като казах, че България трябва да бъде третирана като външна граница и подобно на Италия и Гърция, бях попитан означава ли това, че България иска да има "горещи точки". Тогава им казах - не е въпрос дали искаме, това са реалностите, аз съм длъжен да отчета и предупрежденията на турския си колега. И какво, ако в България влязат 200-300 хиляди, Гърция и Италия ще си получават финансовите средства, а ние ще харчим нашия бюджет?".
Така Борисов даде да се разбере, че действително сам е повдигнал въпроса за положението на България. И сам е поискал европейска подкрепа. Но превантивна подкрепа. И то при нужда. Както и равно третиране с останалите страни по външните граници на ЕС.
Заговори и за подкрепа под формата на финансови средства заради миграционния натиск. Нещо, различаващо се като акцент от разбирането в Брюксел за "горещите точки" и съответната подкрепа.
А какво са всъщност "горещите точки"?
Неразбиране и разноговорене дойде и от това какво всъщност са т. нар. горещи точки, те нови центрове за новопостъпилите бежанци ли ще са, тепърва ли ще се изграждат, с какви средства, колко ще са...
Канцлерът Меркел обясни, че това ще са центрове, в които ще бъдат взимани данни за имигрантите, включително пръстови отпечатъци. "Чрез тези "горещи точки" ще се извършва разселването на онези, подлежащи на получаването на статут и преместването в друга държава от ЕС по квотната система", допълни тя.
Борисов пък обяви, че ние вече имаме такива "горещи точки" и те всъщност са центровете, които и в момента работят - където се регистрират влезлите чужденци, настаняват се, снемат им се отпечатъци, придвижва им се процедурата и т.н. Премиерът използва "гореща точка" и в геополитически смисъл - за описание на положението, в което страната ни се намира - погранична на Турция, където милиони хора са бежанци от Сирия и вероятно немалка част от тях ще тръгнат към Европа.
"Горещите точки", както ги обясни Европейската комисия, засега са предвидени за Италия и Гърция при справянето с имигрантските потоци. Те не са центрове (за задържане или подслоняване), а екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол, поясни в отговор на въпроси говорителят на ЕК Наташа Берто, предаде БТА.
От думите й се разбра, че помощта не се състои в това да се отварят нови центрове, предполага се вече да има такива. А ЕС ще подпомага страните с екипи, които да работят там, където прииждат много имигранти, в сътрудничество с властите на съответната държава.
На този фон едно от най-изненадващите "уточнения" на случващото се и договореното дойде от евродепутата Ева Паунова, която се оказа и в ролята на преводач на голяма част от разговорите. Пред журналисти в Народното събрание Паунова (ЕНП/ГЕРБ) обясни, че вчера е присъствала на срещата на Европейската народна партия преди заседанието на лидерите на страните от ЕС и, доколкото е запозната, България не е поискала такова нещо. В същото време тя вкара допълнително объркване в ситуацията, заявявайки че въпросните "горещите точки", трябвало да бъдат разположени извън общността. "Това трябва да е много ясно. Горещите точки за центрове за приемане на бежанци, са ситуирани извън ЕС", каза евродепутатът.
Всъщност, зони извън ЕС действително се обсъждат, но те не са въпросните "горещи точки", а се говори за обособяване на зони за сигурност, както в самата Сирия, така и в близки до нея страни. Целта е голяма част от бежанците да се задържат там и да се върнат по-лесно в Сирия при нормализиране на положението там. За момента обаче решение за зоните за сигурност няма.
"Горещи точки" вече има
"Горещите точки" са част от решението на проблема, а не единственото решение", коментира тези дни италианският премиер Матео Ренци.
В страната му вече функционират такива – на четирите пристанища, посрещащи спасени в Средиземно море имигранти: Поцало, Порто Емпедокле и Трапани на остров Сицилия, както и един на остров Лампедуза. Предвиждат се още две – в Аугуста и Таранто, които трябва да са готови до края на годината.
Има план скоро такъв пункт да бъде издигнат на пристанище Пирея край Атина, спори се защо още няма нищо подобно на острови като Кос или Лесбос, където на ден слизат хиляди нелегални имигранти. "Ню Йорк таймс" разказа в последния си брой, че офисът на Frontex в Пирея има само 6 служители с ограничени правомощия, които безсилно наблюдават как гърците стоварват хиляди хора с фериботи и директно ги насочват да продължават към Македония.
До всяка "гореща точка" трябва да има центрове за настаняване на имигранти с капацитет от 1500 души. Изданието Еuobserver дори ги нарича "центрове за карантина" и твърди, че финансирането за тях ще идва от ЕС. Според изявления на европейски лидери от сряда вечерта обаче средствата ще са за командированият персонал, докато национално задължение е издигането на местата за настаняване.
Основната функция на "точките" е да се помогне на местните власти да регистрират имигрантите, да опишат документите им и да снемат пръстови отпечатъци. Затова персоналът за тях ще се предоставя от Европейската служба за подпомагане на търсещите убежище (European Asylum Support Office или EASO), агенцията за подпомагане на граничния контрол (Frontex), агенцията на ЕС за полицейско сътрудничество (Europol) и Агенцията на ЕС за правно сътрудничество (Eurojust).
В крайна сметка на тези места трябва сред имигрантите да бъдат "филтрирани" тези с основание да искат бежански статут и защита и идващите само по икономически причини и търсене на по-добър живот.
Това е ключово място за началото на процедура за екстрадиране на хората от втората група, за които се предполага ,че са мнозинството от имигрантската вълна това лято.