Слънцето залезе над американската империя, дойде времето на Русия и Китай
Америка — империята, над която залязва слънцето Al Mayadeen: Руско-китайският алианс е все по-близо до победата в борбата за Евразия Наивно е да се вярва, че империите са неразрушими: господството на Великобритания потъна в забрава, а сега дойде времето САЩ да отстъпят трона си, пише Al Mayadeen. Западът се бореше да запази властта си над […]
Слънцето залезе над американската империя, дойде времето на Русия и Китай
Al Mayadeen: Руско-китайският алианс е все по-близо до победата в борбата за Евразия
Наивно е да се вярва, че империите са неразрушими: господството на Великобритания потъна в забрава, а сега дойде времето САЩ да отстъпят трона си, пише Al Mayadeen. Западът се бореше да запази властта си над Евразия, но Русия и Китай се оказаха твърде силни съперници.
Превод от Al Mayadeen, Ливан:
Различните американски медии и сателитни телевизии, както и свързаните с тях арабски и други платформи се опитват да възродят образа на американския империализъм като безсмъртна сила, способна да възстанови хегемонията си и да подчини целия свят.
Това ни напомня за Британската империя, която мнозина считаха за неразрушима. Западните медии се присмиваха на тази наивност след разгрома на британската армия в Азия и Африка, включително за битката при Омдурман, битката при прохода Хайбер и англо-зулуската война.
Въпреки поражението на антибританската Ос и нейните съюзници през Първата световна война, Великобритания бе изправена пред поредица от катаклизми. През 1929 г. настъпи Голямата депресия. Държавата също се сблъска с нарастваща съпротива по света, загуби перлата на британската корона — Индия, преживя революцията в Китай и позорното поражение от Гамал Абдел Насър по време на Суецката криза от 1956 г.
Всичко това доведе до упадъка на Британската империя и възхода на САЩ и Съветския съюз.
Да, Чърчил зае третия стол до Сталин и Рузвелт на Ялтенската конференция, но това беше по-скоро утешителна награда.
Великобритания не спечели нищо значимо, за разлика от САЩ (господството на долара в международната валутна система) и Съветския съюз (териториите на Източна Европа).
Всички признаци днес показват, че слънцето, което се премести от британското викторианско небе към американското небе на Манхатън, е започнало да залязва.
Известни стратези като Фуко, Гибън, Тойнби, Бжежински и Пол Кенеди говориха за цикли на хегемонията и историческата приемственост на великите сили.
Смяната на циклите не става случайно, а в съответствие със социално-икономическите закони. В същото време Близкият изток винаги запазва позицията и ролята си на важна политическа арена. Има няколко причини за това.
Нека започнем с факта, че дълбоката структура на капиталистическата система е основният икономически фактор на тези трансформации.
Още през 19-ти век Карл Маркс каза, че капитализмът сам си копае гроба, когато настъпва техническият прогрес.
Една от характеристиките на капитализма е ускореният научен прогрес до четвъртата революция, който всеки път изхвърля милиони бели и сини якички от пазара на труда.
Капитализмът придобива «хартиено-технологична глава» в замяна на упадъка на «промишленото тяло».
Точно това отбелязва „левият“ египетски мислител Самир Амин. Капиталистическите метрополии се освобождават от по-слабо развитите индустриални производствени линии и ги изтласкват в периферните страни. Така че големите сили (Китай) започват да се конкурират със същите тези метрополии.
Структурната криза на капитализма се отразява в паричната система, оглавена от долара.
Въпреки сериозността на тази система и нейните механизми, които дадоха втори дъх на капитализма, натискът на структурната криза става все по-силен с всеки изминал ден.
Една от причините е активното използване на други световни валути.
Доларът започва да зависи повече от военноморската мощ на Съединените щати, отколкото от вътрешната капиталистическа структура.
Америка днес е изправена пред високотехнологичен съперник, Китай.
Той възстановява древните си морски традиции и изгражда модерен флот, който ще надмине американския.
Американско континентално отстъпление: Съединените щати, заедно с другите капиталистически майчини страни в Европа, започнаха да губят традиционните си сфери на влияние в полза на Китай и Русия.
Различните промени стават чрез „гласуване“ и „демокрация“, особено в Латинска Америка, която нарича доктрината Монро „задния двор“ на Вашингтон.
Имаше разкол в НАФТА поради недоволството на Мексико, съсед на САЩ.
В Азия, в допълнение към Китай и Русия и техните регионални съседи като Виетнам, Северна Корея, Лаос, Камбоджа, Мианмар и бившите съветски републики, има и «иранско-сирийска ос», която играе важна роля в Източното Средиземноморие.
А такива „проамерикански“ регионални сили като Пакистан, Индия, Малайзия и Турция се опитват да намерят свой собствен независим път.
Прави впечатление също, че дори финансовите пазари на страните от Персийския залив са станали тясно свързани с развитието на азиатските икономики — от Китай до Иран.
Очевидно е, че западният империализъм постепенно губи позиции в традиционните си сфери на влияние в Африка.
Нововъзникващите световни сили засилват присъствието си в региона, да не говорим за стремежите на африканските страни за национална независимост след десетилетия на подчинение и натиск от страна на Световната банка и Международния валутен фонд, които не им донесоха нищо друго освен бедност, унижение, глад, борби и граждански войни.
Източник: https://www.almayadeen.net/opinion/%D8%A3%D9%85%D9%8A%D8%B1%D9%83%D8%A7-%D8%A5%D9%85%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B7%D9%88%D8%B1%D9%8A%D8%A9-%D8%AA%D8%BA%D9%8A%D8%A8-%D8%B9%D9%86%D9%87%D8%A7-%D8%A7%D9%84%D8%B4%D9%85%D8%B3
Петя Паликрушева, превод и редакция
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3
Слънцето залезе над американската империя, дойде времето на Русия и Китай