Руски учен: можем да създадем около Луната две космически станции
Русия, САЩ, Европа, Япония и Канада обсъждат перспективите за сътрудничество след завършване на експлоатацията на МКС през 2024 г., като една от обсъжданите възможности е създаване на две космически станции около Луната, каза в интервю за ТАСС руският учен Сергей Крикалев в четвъртък (17 ноември).
По какво стреля легендарното оръжие на космонавтите?
В момента на Международната космическа станция (МКС) работят трима космонавти, но от следващата година във всяка експедиция ще бъдат по двама. Изчаква се старта на многофункционалния лабораторен модул (МЛМ) в края на 2017 г., на който ще има нова научна апаратура и допълнителни работни места.Сергей Крикалев каза пред ТАСС, че в момента отново набират кандидати за космонавти, които да преминат двугодишна общокосмическа подготовка и след това да влязат в строя на истинските кандидати. В отряда приемат само летци от ВВС на Русия и инженери от РКК "Енергия“. През 2012 г. за последно е проведен подбор сред всички желаещи, но в крайна сметка попадналите в екипа са хора с техническо образование.
"2021 г. се очаква безпилотен полет на кораба "Федерация“, а през 2023 г. трябва да бъде готов пилотируемия кораб от същия тип. Това е нов кораб и затова програмата за тренировките ще бъде от нов тип и ще отнеме повече време отколкото до сега“, обясни още руският учен. Неотдавна вицепремиерът на РФ Дмитрий Рогозин съобщи, че безпилотният полет ще се извърши под ръководството на робота-космонавт Федор.
„Октопод“, „Папуняк“ и други космически експерименти
"Федерация“ е космически кораб за полети както в околоземна орбита, така и до Луната. При тази схема на полети и за целите на кацането на Луната са необходими многопускови схеми с няколко редуващи се стартови ракети "Ангара-А5В“ и "Ангара-А5П“.Сергей Крикалев каза още в интервюто за ТАСС, че полетите до Луната се обсъждат в научно-технически съвети, в които участват Русия, САЩ, Европа, Япония и Канада. Отделно Русия и САЩ водят преговори за създаване на окололунна база. Международните групи разглеждат няколко схеми за създаване на окололунна инфраструктура – високоелиптична орбита и на ниска орбита с височина около 100 км над повърхността на Луната. Първият тип орбита може да се използва за мисии в далечния космос, а ниската окололунна орбита повече подхожда за подготовка на кацане на луната.