Кандидат-кметове за Ларгото - между "римска махала" и "да изчакаме крайния вид"

"Римска махала", "Състезание с македонците по кич и безвкусие", "Удар по авторитета на София", "Недопустимо е такова решение да се взима без общинския съвет", "Да изчакаме цялостния проект".

Това са реакции на кандидати за кметове, с които "Дневник" разговоря по повод разразилата се дискусия дали проектът за реставрация на Ларгото в центъра на София не превръща археологическите находки в бутафорни. Повод бяха текстове в сайта "Площад Славейков" под заглавия "Чисто нови старини" и "Как не се прави реставрация".

"Аз наричам тези разкопки римска махала, защото да слагаш турски тухли и да претендираш, че това са древни останки, е македонизиране, състезание с македонците по кич и безвкусие", заяви пред "Дневник" кандидатът за кмет на "Сердика" (АБВ и "Български социалдемократи") Георги Кадиев. Според него проектът на Министерството на културата е трябвало да бъде обсъден не само в общинския съвет, а и с гражданите, защото засяга центъра на града. "Трябва да има и контролиращ орган, който да казва това е добре, това - не", добави Кадиев.

Според кандидата за кмет на "Зелените" Иван Велков бутафория е твърде меко казано за този проект. "Година и половина разкопките да стоят завити в найлони и след това да се дострои с изфабрикувани материали ще донесе удар върху авторитета на София, върху хората, които разбират от археология", заяви пред "Дневник" Велков. По думите му това е един нескопосан опит за реставрация.

"Ще има ли смелостта Йорданка Фандъкова, министърът ни на културата Вежди Рашидов и всички, които са гласували това да стане, да обяснят за всичко това! Какви са тези зебри, какви са тези механи на центъра на европейска София!", написа във "Фейсбук" профила си кандидатът за кмет на ДЕОС Виктор Лилов.

Претендентът на Реформаторския блок Вили Лилков написа във "Фейсбук": "Кипи усилен труд по доизграждане на Римска Сердика в центъра на София. Този проект не е обсъждан в Столичния общински съвет, нито пък гражданите са изказвали мнение по въпроса. Недопустимо е, когато става въпрос за лицето на града и за обект, който ще кандидатства за Световно културно наследство, решенията да се вземат по този начин."

По-късно пред "Дневник" уточни, че не смята реставрацията за бутафорна, а че не е съгласен с липсата на прозрачност. "Този проект са го виждали сигурно само хората в Министерството на културата. Когато едно такова историческо наследство се надстроява и допълва, може да е проблем занапред", каза още Лилков и уточни, че може да е пречка пред кандидатстването на София за списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.

Според кандидата на ДПС за кмет Андрей Георгиев трябва коментарите да се дават, когато проектът бъде изцяло готов и представен в цялост. "Имам съмнения, каквито има и част от обществото, че  там се разкопа и циментира прекалено бързо заради строителството на метрото", посочи той с уговорката, че крайното му мнение ще е готово, когато Ларгото бъде довършено. По думите му като цяло центърът на София няма завършен вид.


Зам.-кметът по културата: Сегашните реставрационни дейности след няколко години ще са трудно отличими от оригиналите

Зам.-кметът по културата Тодор Чобанов реагира във "Фейсбук" на острите критики към проекта за реставрация на Ларгото. "На първо място буди тревога фактът, че без да е специалист по опазване на културното наследство, авторът (бел.ред. - Манол Глишев, "Площад Славейков") се е изказал от позицията на "последна инстанция", и то преди обектът Ларго да е завършен и представен. Съвсем ясно е, че г-н Глишев не познава и проектната документация, която е резултат от усилията на редица специалисти в сферата на наследството, сред които именитият наш архитект и почетен гражданин на София Васил Китов. Ако я познаваше, г-н Глишев може би би разбрал, че т.нар. открита зона пред бившия ЦУМ е много малка част от 15 те хиляди кв. метра в обхвата на комплекса. Същевременно това е единствената открита зона и именно тук се налага сериозна консервация и реставрация с изграждане на т.нар. консервационни надзиждания, каквито например почти отсъстват в останалата част от комплекса и особено в най-добре запазената зона - подземната, под бул. "Мария Луиза".

Според Чобанов тези надзиди имат за цел да запазят основите на оригиналните структури от разпад и, от друга страна, да позволят на посетителите, които не са специалисти, да обхванат с поглед контурите на древните сгради и да добият представа за късноантичния период. "Вече много пъти коментирах във "Фейсбук", че тези надзиди, които съвсем не са родно изобретение, няма как да изглеждат стари, тъй като не са преседели стотици години под земята. Но всеки може да се убеди, че те бързо придобиват автентичен вид - достатъчно е да се види комплексът около ротондата "Св.Георги" (оформен края на 70-те и 80-те години), където трудно може да се различи надзиждането от оригинала. Там е използван същият подход като на Ларгото, при това много успешно, и това място се радва на оправдан интерес - скоро дори прие постановката "Антигона" като естествен декор за класическата древност."

След това посочва, че няма как Бойко Борисов като кмет да се е карал на археолозите за откриването на амфитеатъра на Сердика в участъка под хотел "Арена ди Сердика" по простата причина, че разрешението за строеж на този обект е издадено повече от година преди Борисов да стане кмет, а документацията е съгласувана от бившия главен архитект на София Стоян Янев. "Друга авторова измислица също е притеснителна - че в София "много" известни стари сгради били изчезнали. Несъмнено има няколко такива случая, но именно Столичната община години наред води битки за запазването на историческите сгради, което явно не е известно на г-н Глишев."

След това посочва за пример проекта за консервация и реставрация на резервата "Помпей". "Самото време и природата работят срещу целостта на тези обекти и без човешка намеса за защита те неминуемо се саморазрушават. Консервирани и реставрирани са известни египетски пирамиди и храмове, Колизеумът в Рим, Стоунхендж, Мачу Пикчу, храмът "Света София" в Истанбул и т.н. Разбира се, автентичният облик се пази навсякъде, каквато е и ситуацията в случая с Ларгото", добавя зам.-кметът.

Според него сегашните реставрационни дейности след няколко години ще са трудно отличими от оригиналите и ще позволят възприемането на автентичния римски културен хоризонт. "Това стана възможно благодарение на метрото, което за разлика от всички други метросистеми в Европа, в това число тези в Рим и Истанбул, премина ПОД, а не ПРЕЗ археологическия хоризонт. Софийското метро в района на метростанция "Сердика 2" премина дълбоко под старините, което стана благодарение на управленската твърдост на кмета Фандъкова, по чието нареждане проектът за метростанция "Сердика" бе променян пет пъти."